Перо (Петромир Панайотов)
7 0
26.06.2008 г., 14:39 ч.

Прощавай, Вапцаров 

  Поезия » Философска
771 0 11
 

Борбата е безсмислено жестока,

а съпротивата, разбираме накрая, е излишна -

сбъдва безмилостно времето всяка

безока и тежка, безлика човешка съдба.

Разстрел, опело, помен, после... нищо -

отивам си и друг не ще ме замени.

Че как - а и защо - да замениш незаменима личност?

 

Родих се, продължих рода и... продължих нататък.

Не бива да е толкоз просто и логично -

щом има край, животът е безкрайно кратък.

Най-тъжните и стари думи разумът изрича:

Живях за теб, любов... благодаря ти...

отивам си... а колко много те обичам!

© Петромир Панайотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??