Перо (Петромир Панайотов)
7 0
26 июн. 2008 г., 14:39

Прощавай, Вапцаров 

  Поэзия » Философская
772 0 11
 

Борбата е безсмислено жестока,

а съпротивата, разбираме накрая, е излишна -

сбъдва безмилостно времето всяка

безока и тежка, безлика човешка съдба.

Разстрел, опело, помен, после... нищо -

отивам си и друг не ще ме замени.

Че как - а и защо - да замениш незаменима личност?

 

Родих се, продължих рода и... продължих нататък.

Не бива да е толкоз просто и логично -

щом има край, животът е безкрайно кратък.

Най-тъжните и стари думи разумът изрича:

Живях за теб, любов... благодаря ти...

отивам си... а колко много те обичам!

© Петромир Панайотов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??