Прощавай, Вапцаров
Борбата е безсмислено жестока,
а съпротивата, разбираме накрая, е излишна -
сбъдва безмилостно времето всяка
безока и тежка, безлика човешка съдба.
Разстрел, опело, помен, после... нищо -
отивам си и друг не ще ме замени.
Че как - а и защо - да замениш незаменима личност?
Родих се, продължих рода и... продължих нататък.
Не бива да е толкоз просто и логично -
щом има край, животът е безкрайно кратък.
Най-тъжните и стари думи разумът изрича:
Живях за теб, любов... благодаря ти...
отивам си... а колко много те обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петромир Панайотов Все права защищены
