10 jul 2012, 21:50

Прост въпрос 

  Poesía » Filosófica
603 0 1

Навярно съм съвсем изперкал, 
нормално, щом мисля за това, 
в главата с мисълта не лека
какво ли мислят по света.

Защо ли ми се струва,

че имаме един и същ проблем.
Косата ни се вълнува,
че с бяло знаме ще задреме.

Отново тялото ми се сбогува

със клетките, които бяха в мен, 
с прахта към твоето пътува
и пак по него ще полепне.

Ще се изкъпеш и от изпарената вода

със вятъра към мене ще поеме
дъхът ти през онази самота, 
бързаща и от времето ми да вземе.

Въпросът толкова е прост,

че никой и не го задава.
Както в земята ни остават кости, 
дали и във душата нещичко остава.

Или на нея всичко ù е ясно

и фигури едни са ни телата.
Наистина да живееш е прекрасно, 
душите щом участват във играта.

Vacuum

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??