10 июл. 2012 г., 21:50

Прост въпрос

1.1K 0 1

Навярно съм съвсем изперкал, 
нормално, щом мисля за това, 
в главата с мисълта не лека
какво ли мислят по света.

Защо ли ми се струва,

че имаме един и същ проблем.
Косата ни се вълнува,
че с бяло знаме ще задреме.

Отново тялото ми се сбогува

със клетките, които бяха в мен, 
с прахта към твоето пътува
и пак по него ще полепне.

Ще се изкъпеш и от изпарената вода

със вятъра към мене ще поеме
дъхът ти през онази самота, 
бързаща и от времето ми да вземе.

Въпросът толкова е прост,

че никой и не го задава.
Както в земята ни остават кости, 
дали и във душата нещичко остава.

Или на нея всичко ù е ясно

и фигури едни са ни телата.
Наистина да живееш е прекрасно, 
душите щом участват във играта.

Vacuum

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влади Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...