Простено

30 ene 2005, 10:15

Poesía

1295 0 5

Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
вървя...
Напуканите устни шепнат.
И молят Господа за прошка.
Вината разпокъсана и кална
в душата ми е червей единак
сама...
Бих тичала с вятъра нехаен.
Дъждът и кървавите сълзи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Простено

Искате да прочетете повече?

Propuestas