Простено
Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
вървя...
Напуканите устни шепнат.
И молят Господа за прошка.
Вината разпокъсана и кална
в душата ми е червей единак
сама...
Бих тичала с вятъра нехаен.
Дъждът и кървавите сълзи
мигновенно бих отрекла, но има
някакво проклятие и Господ май нехае...
тихо...
И непристойна бях. И зла. И грешна.
Сега съм цъфнал трън в полето.
Видях невинност в греховете
И вместо Бог на себе си простих.
И Бог е в мен.
И аз съм Бог.
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
вървя...
Напуканите устни шепнат.
И молят Господа за прошка.
Вината разпокъсана и кална
в душата ми е червей единак
сама...
Бих тичала с вятъра нехаен.
Дъждът и кървавите сълзи
мигновенно бих отрекла, но има
някакво проклятие и Господ май нехае...
тихо...
И непристойна бях. И зла. И грешна.
Сега съм цъфнал трън в полето.
Видях невинност в греховете
И вместо Бог на себе си простих.
И Бог е в мен.
И аз съм Бог.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Спасова Todos los derechos reservados
