dara33 (Лили Спасова)
78 225
30 янв. 2005 г., 10:15

Простено 

  Поэзия
1229 0 5
Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
                         вървя...
Напуканите устни шепнат.
И молят Господа за прошка.
Вината разпокъсана и кална
в душата ми е червей единак
                         сама...
Бих тичала с вятъра нехаен.
Дъждът и кървавите сълзи
мигновенно бих отрекла, но има
някакво проклятие и Господ май нехае...
                         тихо...
И непристойна бях. И зла. И грешна.
Сега съм цъфнал трън в полето.
Видях невинност в греховете
И вместо Бог на себе си простих.
                         И Бог е в мен.
                         И аз съм Бог.

© Лили Спасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Марина и Диана, благодаря ви. )
  • "И Бог е в мен.
    И аз съм Бог."
    Определено много ми хареса. Открих това, което ми беше нужно да открия...
  • Момичета, благодаря Ви!)
  • Много образно си описала състоянието на една объркана, изстрадала и търсеща спасение душа. Развълнува ме и ме накара за се замисля за много неща. Браво!
  • "И вместо Бог на себе си простих. "
    И аз мисля, че ние сме си Богове, че ние първо трябва да си простим, чак тогава и той може да го стори. Хубав стих!
Предложения
: ??:??