dara33 (Лили Спасова) dara33 (Лили Спасова)
1 78
Jan 30, 2005, 10:15 AM

Простено

  Poetry
1.6K 0 5
Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
                         вървя...
Напуканите устни шепнат.
И молят Господа за прошка.
Вината разпокъсана и кална
в душата ми е червей единак
                         сама...
Бих тичала с вятъра нехаен.
Дъждът и кървавите сълзи
мигновенно бих отрекла, но има
някакво проклятие и Господ май нехае...
                         тихо...
И непристойна бях. И зла. И грешна.
Сега съм цъфнал трън в полето.
Видях невинност в греховете
И вместо Бог на себе си простих.
                         И Бог е в мен.
                         И аз съм Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • dara33 (Лили Спасова)
    dara33 (Лили Спасова)
    Марина и Диана, благодаря ви. )
  • diana (Диана)
    diana (Диана)
    "И Бог е в мен.
    И аз съм Бог."
    Определено много ми хареса. Открих това, което ми беше нужно да открия...
  • dara33 (Лили Спасова)
    dara33 (Лили Спасова)
    Момичета, благодаря Ви!)
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Много образно си описала състоянието на една объркана, изстрадала и търсеща спасение душа. Развълнува ме и ме накара за се замисля за много неща. Браво!
  • Lanfear (Емма)
    Lanfear (Емма)
    "И вместо Бог на себе си простих. "
    И аз мисля, че ние сме си Богове, че ние първо трябва да си простим, чак тогава и той може да го стори. Хубав стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0