Jan 30, 2005, 10:15 AM

Простено

  Poetry
1.6K 0 5
Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
                         вървя...
Напуканите устни шепнат.
И молят Господа за прошка.
Вината разпокъсана и кална
в душата ми е червей единак
                         сама...
Бих тичала с вятъра нехаен.
Дъждът и кървавите сълзи
мигновенно бих отрекла, но има
някакво проклятие и Господ май нехае...
                         тихо...
И непристойна бях. И зла. И грешна.
Сега съм цъфнал трън в полето.
Видях невинност в греховете
И вместо Бог на себе си простих.
                         И Бог е в мен.
                         И аз съм Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Марина и Диана, благодаря ви. )
  • "И Бог е в мен.
    И аз съм Бог."
    Определено много ми хареса. Открих това, което ми беше нужно да открия...
  • Момичета, благодаря Ви!)
  • Много образно си описала състоянието на една объркана, изстрадала и търсеща спасение душа. Развълнува ме и ме накара за се замисля за много неща. Браво!
  • "И вместо Бог на себе си простих. "
    И аз мисля, че ние сме си Богове, че ние първо трябва да си простим, чак тогава и той може да го стори. Хубав стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...