30.01.2005 г., 10:15

Простено

Поезия

1.5K 0 5

Отново дъжд, отново сълзи,
отново вятър вей навред.
Крещяща като луднала кокона,
отритната като бездомно псе...
                         вървя...
Напуканите устни шепнат.
И молят Господа за прошка.
Вината разпокъсана и кална
в душата ми е червей единак
                         сама...
Бих тичала с вятъра нехаен.
Дъждът и кървавите сълзи
мигновенно бих отрекла, но има
някакво проклятие и Господ май нехае...
                         тихо...
И непристойна бях. И зла. И грешна.
Сега съм цъфнал трън в полето.
Видях невинност в греховете
И вместо Бог на себе си простих.
                         И Бог е в мен.
                         И аз съм Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dara33 (Лили Спасова)

Марина и Диана, благодаря ви. )

2005-01-31T17:23:15+02:00
diana (Диана)

"И Бог е в мен.
И аз съм Бог."
Определено много ми хареса. Открих това, което ми беше нужно да открия...

2005-01-31T08:54:06+02:00
dara33 (Лили Спасова)

Момичета, благодаря Ви!)

2005-01-30T21:58:22+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Много образно си описала състоянието на една объркана, изстрадала и търсеща спасение душа. Развълнува ме и ме накара за се замисля за много неща. Браво!

2005-01-30T17:41:21+02:00
Lanfear (Емма)

"И вместо Бог на себе си простих. "
И аз мисля, че ние сме си Богове, че ние първо трябва да си простим, чак тогава и той може да го стори. Хубав стих!

2005-01-30T15:15:15+02:00