9 may 2023, 7:35

Прости и забрави...

  Poesía » Civil
1.2K 10 6

Излъже ли веднъж, ще се повтори,

лъжата следваща ще поведе.

Ще се изсипят като метеори,

ще ослепят незримото небе.

 

Взаимността ще рухне неизменно,

основите до дъно ще руши.

Тъй тъжно е, понеже непременно

в основите ще си самата ти.

 

Доверие, градено дни и нощи,

ще се окаже пясъчен мираж,

прашинките в очите ти наивни,

ще се превърнат в твоя верен страж.

 

Излъже ли веднъж, ще се повтори.

Не се терзай, прости и забрави.

Но нивга повече не позволявай

в основите да си самата ти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Таня! Благодаря, Райне!
  • Браво! Чудесно е!
  • Истински стих! Браво
  • Младене, четеш и между редовете, благодаря за чудесния коментар!
    Тони, права си, всеки трябва да отстоява себе си! Благодаря, мила!
    Благодаря, Петя!
    Благодарност към всички, които го поставихте в "Любими"!
  • Безпощадно точен и безапелационен стих!
    Неговата безапелационност е основана донякъде на рефрена във финалния куплет повтарящ една ярко поднесена и болезнено точна истина:

    "Излъже ли веднъж, ще се повтори."

    Тя ми припомни прословутото:

    "Първата чашка е без дъно!"

    Много силно естетическо и етическо внушение е постигнато с втория и трети куплети:

    "Взаимността ще рухне неизменно,
    основите до дъно ще руши.
    Тъй тъжно е, понеже непременно
    в основите ще си самата ти.

    Доверие, градено дни и нощи,
    ще се окаже пясъчен мираж,
    прашинките в очите ти наивни,
    ще се превърнат в твоя верен страж."

    Отлично изпипано стихотворение. Поздравление, Ромашка!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...