9.05.2023 г., 7:35

Прости и забрави...

1.2K 10 6

Излъже ли веднъж, ще се повтори,

лъжата следваща ще поведе.

Ще се изсипят като метеори,

ще ослепят незримото небе.

 

Взаимността ще рухне неизменно,

основите до дъно ще руши.

Тъй тъжно е, понеже непременно

в основите ще си самата ти.

 

Доверие, градено дни и нощи,

ще се окаже пясъчен мираж,

прашинките в очите ти наивни,

ще се превърнат в твоя верен страж.

 

Излъже ли веднъж, ще се повтори.

Не се терзай, прости и забрави.

Но нивга повече не позволявай

в основите да си самата ти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня! Благодаря, Райне!
  • Браво! Чудесно е!
  • Истински стих! Браво
  • Младене, четеш и между редовете, благодаря за чудесния коментар!
    Тони, права си, всеки трябва да отстоява себе си! Благодаря, мила!
    Благодаря, Петя!
    Благодарност към всички, които го поставихте в "Любими"!
  • Безпощадно точен и безапелационен стих!
    Неговата безапелационност е основана донякъде на рефрена във финалния куплет повтарящ една ярко поднесена и болезнено точна истина:

    "Излъже ли веднъж, ще се повтори."

    Тя ми припомни прословутото:

    "Първата чашка е без дъно!"

    Много силно естетическо и етическо внушение е постигнато с втория и трети куплети:

    "Взаимността ще рухне неизменно,
    основите до дъно ще руши.
    Тъй тъжно е, понеже непременно
    в основите ще си самата ти.

    Доверие, градено дни и нощи,
    ще се окаже пясъчен мираж,
    прашинките в очите ти наивни,
    ще се превърнат в твоя верен страж."

    Отлично изпипано стихотворение. Поздравление, Ромашка!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...