9.05.2023 г., 7:35

Прости и забрави...

1.2K 10 6

Излъже ли веднъж, ще се повтори,

лъжата следваща ще поведе.

Ще се изсипят като метеори,

ще ослепят незримото небе.

 

Взаимността ще рухне неизменно,

основите до дъно ще руши.

Тъй тъжно е, понеже непременно

в основите ще си самата ти.

 

Доверие, градено дни и нощи,

ще се окаже пясъчен мираж,

прашинките в очите ти наивни,

ще се превърнат в твоя верен страж.

 

Излъже ли веднъж, ще се повтори.

Не се терзай, прости и забрави.

Но нивга повече не позволявай

в основите да си самата ти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня! Благодаря, Райне!
  • Браво! Чудесно е!
  • Истински стих! Браво
  • Младене, четеш и между редовете, благодаря за чудесния коментар!
    Тони, права си, всеки трябва да отстоява себе си! Благодаря, мила!
    Благодаря, Петя!
    Благодарност към всички, които го поставихте в "Любими"!
  • Безпощадно точен и безапелационен стих!
    Неговата безапелационност е основана донякъде на рефрена във финалния куплет повтарящ една ярко поднесена и болезнено точна истина:

    "Излъже ли веднъж, ще се повтори."

    Тя ми припомни прословутото:

    "Първата чашка е без дъно!"

    Много силно естетическо и етическо внушение е постигнато с втория и трети куплети:

    "Взаимността ще рухне неизменно,
    основите до дъно ще руши.
    Тъй тъжно е, понеже непременно
    в основите ще си самата ти.

    Доверие, градено дни и нощи,
    ще се окаже пясъчен мираж,
    прашинките в очите ти наивни,
    ще се превърнат в твоя верен страж."

    Отлично изпипано стихотворение. Поздравление, Ромашка!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...