May 9, 2023, 7:35 AM

Прости и забрави...

  Poetry » Civic
1.2K 10 6

Излъже ли веднъж, ще се повтори,

лъжата следваща ще поведе.

Ще се изсипят като метеори,

ще ослепят незримото небе.

 

Взаимността ще рухне неизменно,

основите до дъно ще руши.

Тъй тъжно е, понеже непременно

в основите ще си самата ти.

 

Доверие, градено дни и нощи,

ще се окаже пясъчен мираж,

прашинките в очите ти наивни,

ще се превърнат в твоя верен страж.

 

Излъже ли веднъж, ще се повтори.

Не се терзай, прости и забрави.

Но нивга повече не позволявай

в основите да си самата ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Таня! Благодаря, Райне!
  • Браво! Чудесно е!
  • Истински стих! Браво
  • Младене, четеш и между редовете, благодаря за чудесния коментар!
    Тони, права си, всеки трябва да отстоява себе си! Благодаря, мила!
    Благодаря, Петя!
    Благодарност към всички, които го поставихте в "Любими"!
  • Безпощадно точен и безапелационен стих!
    Неговата безапелационност е основана донякъде на рефрена във финалния куплет повтарящ една ярко поднесена и болезнено точна истина:

    "Излъже ли веднъж, ще се повтори."

    Тя ми припомни прословутото:

    "Първата чашка е без дъно!"

    Много силно естетическо и етическо внушение е постигнато с втория и трети куплети:

    "Взаимността ще рухне неизменно,
    основите до дъно ще руши.
    Тъй тъжно е, понеже непременно
    в основите ще си самата ти.

    Доверие, градено дни и нощи,
    ще се окаже пясъчен мираж,
    прашинките в очите ти наивни,
    ще се превърнат в твоя верен страж."

    Отлично изпипано стихотворение. Поздравление, Ромашка!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....