Прости ми...
Прости ми...
Защо ли така боли?
Защо от очите ми винаги текат сълзи?
Чудя се...
Кога ли ще дойде на тоз кошмар края?...
Обичам те...
Но ти се съмняваш
и с това силно ме нараняваш...
Жадувам да ме погледнеш...
Да ме прегърнеш...
Искам при мен да се върнеш...
Облякох се в черно,
а не беше редно...
Потънах в самота,
мислех, че ще се избавя от любовта...
Наговорих ти толкова много лъжи преди,
с надежда от болката да спася и двама ни...
Ти научи ме да обичам,
а с това аз се подиграх...
Зарязах те...
Мечтите ни стъпках на прах...
Ден след ден,
превръщах се в студена и зла...
Разбивах мечтите си...
Желаех Смъртта...
Допусках грешка след грешка,
а сега те моля на колене за прошка...
Прости ми...
Обичам те...
Липсваш ми...
Без тебе боли
и сърцето безспирно кърви...
За тебе бие то...
За теб и твойта любов...
Прости ми...
Защо ли така боли?
Защо от очите ми винаги текат сълзи?
Чудя се...
Кога ли ще дойде на тоз кошмар края?...
Обичам те...
Но ти се съмняваш
и с това силно ме нараняваш...
Жадувам да ме погледнеш...
Да ме прегърнеш...
Искам при мен да се върнеш...
Облякох се в черно,
а не беше редно...
Потънах в самота,
мислех, че ще се избавя от любовта...
Наговорих ти толкова много лъжи преди,
с надежда от болката да спася и двама ни...
Ти научи ме да обичам,
а с това аз се подиграх...
Зарязах те...
Мечтите ни стъпках на прах...
Ден след ден,
превръщах се в студена и зла...
Разбивах мечтите си...
Желаех Смъртта...
Допусках грешка след грешка,
а сега те моля на колене за прошка...
Прости ми...
Обичам те...
Липсваш ми...
Без тебе боли
и сърцето безспирно кърви...
За тебе бие то...
За теб и твойта любов...
Прости ми...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ваня Петкова Todos los derechos reservados
Страшно много ми хареса. И аз копнея за прошка..но уви. Дано да ти прости. Успех, мила Ваня! 
Страхотен стих!