Прости ми...
Защо ли така боли?
Защо от очите ми винаги текат сълзи?
Чудя се...
Кога ли ще дойде на тоз кошмар края?...
Обичам те...
Но ти се съмняваш
и с това силно ме нараняваш...
Жадувам да ме погледнеш...
Да ме прегърнеш...
Искам при мен да се върнеш...
Облякох се в черно,
а не беше редно...
Потънах в самота,
мислех, че ще се избавя от любовта...
Наговорих ти толкова много лъжи преди,
с надежда от болката да спася и двама ни...
Ти научи ме да обичам,
а с това аз се подиграх...
Зарязах те...
Мечтите ни стъпках на прах...
Ден след ден,
превръщах се в студена и зла...
Разбивах мечтите си...
Желаех Смъртта...
Допусках грешка след грешка,
а сега те моля на колене за прошка...
Прости ми...
Обичам те...
Липсваш ми...
Без тебе боли
и сърцето безспирно кърви...
За тебе бие то...
За теб и твойта любов...
Прости ми...
© Ваня Петкова All rights reserved.
Страшно много ми хареса. И аз копнея за прошка..но уви. Дано да ти прости. Успех, мила Ваня!
Страхотен стих!