17 мар. 2008 г., 16:59

Прости ми...

1.1K 0 6
Прости ми...

Защо ли така боли?
Защо от очите ми винаги текат сълзи?
Чудя се...
Кога ли ще дойде на тоз кошмар края?...
Обичам те...
Но ти се съмняваш
и с това силно ме нараняваш...
Жадувам да ме погледнеш...
Да ме прегърнеш...
Искам при мен да се върнеш...
Облякох се в черно,
а не беше редно...
Потънах в самота,
мислех, че ще се избавя от любовта...
Наговорих ти толкова много лъжи преди,
с надежда от болката да спася и двама ни...
Ти научи ме да обичам,
а с това аз се подиграх...
Зарязах те...
Мечтите ни стъпках на прах...
Ден след ден,
превръщах се в студена и зла...
Разбивах мечтите си...
Желаех Смъртта...
Допусках грешка след грешка,
а сега те моля на колене за прошка...
Прости ми...
Обичам те...
Липсваш ми...
Без тебе боли
и сърцето безспирно кърви...
За тебе бие то...
За теб и твойта любов...
Прости ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки има право на втори шанс и мисля, че го заслужаваш Страшно много ми хареса. И аз копнея за прошка..но уви. Дано да ти прости. Успех, мила Ваня!
  • Много хубаво е написано харесва ми
  • Мхм наистина мн красиво
  • Благодаря ви
  • Без тебе боли
    и сърцето безспирно кърви...
    За тебе бие то...
    За теб и твойта любов...

    Навярно много те боли, но...мисли позитивно!Страхотен стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...