6 sept 2014, 15:04

Прости ми, Господи

530 0 8

Полъхът на злото...!?

То никога не идвало само?

Защото всички му се кланяме...

Макар че мислим за добро.

    

То злото никога не идвало само!?

Та ние винаги го молим -

да дойде, знаем, че е зло...

Но въпреки това го молим!

   

Защо превърнали сме се във зомби?

Защо се впускаме в лъжа...

Нима така се мразим,

че потъпкваме доброто с зло?

     

Защо ревнуваме, когато...

Някой друг постигне го добро.

Защо тогава с хули и лъжи -

го цапаме, кажи...!?

   

Казват, адът бил е под земята???

Не вярвам, знам, че е лъжа.

Защото виждам, че е тука...

Защото грее в светлина.

   

Тогава ние с вас къде сме...?

На най-красивата земя?

Или на кладата, където...

Изгаря всяка добрина.

   

Прости ми, Господи, прости!!!

Че го написах аз за нас...

Но не написах го с лъжа.

А с много обич, болка и тъга.

   

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам когато стрещна съмишленици!Коментарът ти все едно съм го писал аз!Благодаря ти че сподели!!!
  • Адът е вътре в човека!Той е този, който пуска злото в света и като чета стиховете ти си мисля, че пак той сам убива себе си. А спасението е в това, да се освободиш от болката и омразата, да простиш, да се въздигнеш над злото, което те заобикаля и да не му позволиш да стисне сърцето ти в задушаващата си прегръдка.
    Извини ме за многословието, но поезията ти ме вдъхнови.Превръщаш сложните неща в прости и очевидни истини.
  • Жени благодаря за коментара!Радвам се че го сподели!Това за мен значи много.Поздрави!!!
  • Мъдро, наистина...поздрави!
  • Благодаря за мен е гордост и чест !Всеки коментар за мене е важен!
    Поздрави от сърце Ваня !!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....