Sep 6, 2014, 3:04 PM

Прости ми, Господи

528 0 8

Полъхът на злото...!?

То никога не идвало само?

Защото всички му се кланяме...

Макар че мислим за добро.

    

То злото никога не идвало само!?

Та ние винаги го молим -

да дойде, знаем, че е зло...

Но въпреки това го молим!

   

Защо превърнали сме се във зомби?

Защо се впускаме в лъжа...

Нима така се мразим,

че потъпкваме доброто с зло?

     

Защо ревнуваме, когато...

Някой друг постигне го добро.

Защо тогава с хули и лъжи -

го цапаме, кажи...!?

   

Казват, адът бил е под земята???

Не вярвам, знам, че е лъжа.

Защото виждам, че е тука...

Защото грее в светлина.

   

Тогава ние с вас къде сме...?

На най-красивата земя?

Или на кладата, където...

Изгаря всяка добрина.

   

Прости ми, Господи, прости!!!

Че го написах аз за нас...

Но не написах го с лъжа.

А с много обич, болка и тъга.

   

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много се радвам когато стрещна съмишленици!Коментарът ти все едно съм го писал аз!Благодаря ти че сподели!!!
  • Адът е вътре в човека!Той е този, който пуска злото в света и като чета стиховете ти си мисля, че пак той сам убива себе си. А спасението е в това, да се освободиш от болката и омразата, да простиш, да се въздигнеш над злото, което те заобикаля и да не му позволиш да стисне сърцето ти в задушаващата си прегръдка.
    Извини ме за многословието, но поезията ти ме вдъхнови.Превръщаш сложните неща в прости и очевидни истини.
  • Жени благодаря за коментара!Радвам се че го сподели!Това за мен значи много.Поздрави!!!
  • Мъдро, наистина...поздрави!
  • Благодаря за мен е гордост и чест !Всеки коментар за мене е важен!
    Поздрави от сърце Ваня !!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...