6 jul 2008, 12:11

Проститутката на Вилхелм (част Іl)

  Poesía » Otra
712 0 1

Нижеха се на пръв поглед като на забавен кадър на филм...

Но те си притичваха незабелязано покрай нея,
докато тя просто си стоеше там.

Всички вече знаеха, че това е нейното място...

Беше станала като едно от паветата, по които всички вървят,

но никой не се заглежда...

Някои я подминаваха, други я заговаряха, трети се възползваха...

Но нали на всяка улица има нещо странно...

На тази това беше той...

Мъж, на средна възраст, леко отнесен и схлупен,
но като цяло привлекателен...

Мъж, на име Вилхелм.

Всяка вечер той сядаше на една пейка
заедно със своята книга
и замислено и съсредоточено четеше часове наред

под светлината на уличната лампа...

Докато не му омръзне.

И май не му омръзваше...

По-скоро се изморяваше.

И май умората си казваше думата.

Книга след книга,
нощ след нощ...

Книгите никога нямаше да свършат...

Но нощите бяха станали прекалено много...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДиаНа Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...