Jul 6, 2008, 12:11 PM

Проститутката на Вилхелм (част Іl)

  Poetry » Other
704 0 1

Нижеха се на пръв поглед като на забавен кадър на филм...

Но те си притичваха незабелязано покрай нея,
докато тя просто си стоеше там.

Всички вече знаеха, че това е нейното място...

Беше станала като едно от паветата, по които всички вървят,

но никой не се заглежда...

Някои я подминаваха, други я заговаряха, трети се възползваха...

Но нали на всяка улица има нещо странно...

На тази това беше той...

Мъж, на средна възраст, леко отнесен и схлупен,
но като цяло привлекателен...

Мъж, на име Вилхелм.

Всяка вечер той сядаше на една пейка
заедно със своята книга
и замислено и съсредоточено четеше часове наред

под светлината на уличната лампа...

Докато не му омръзне.

И май не му омръзваше...

По-скоро се изморяваше.

И май умората си казваше думата.

Книга след книга,
нощ след нощ...

Книгите никога нямаше да свършат...

Но нощите бяха станали прекалено много...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДиаНа Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...