Нижеха се на пръв поглед като на забавен кадър на филм...

Но те си притичваха незабелязано покрай нея,
докато тя просто си стоеше там.

Всички вече знаеха, че това е нейното място...

Беше станала като едно от паветата, по които всички вървят,

но никой не се заглежда...

Някои я подминаваха, други я заговаряха, трети се възползваха...

Но нали на всяка улица има нещо странно...

На тази това беше той...

Мъж, на средна възраст, леко отнесен и схлупен,
но като цяло привлекателен...

Мъж, на име Вилхелм.

Всяка вечер той сядаше на една пейка
заедно със своята книга
и замислено и съсредоточено четеше часове наред

под светлината на уличната лампа...

Докато не му омръзне.

И май не му омръзваше...

По-скоро се изморяваше.

И май умората си казваше думата.

Книга след книга,
нощ след нощ...

Книгите никога нямаше да свършат...

Но нощите бяха станали прекалено много...