6 июл. 2008 г., 12:11

Проститутката на Вилхелм (част Іl)

710 0 1

Нижеха се на пръв поглед като на забавен кадър на филм...

Но те си притичваха незабелязано покрай нея,
докато тя просто си стоеше там.

Всички вече знаеха, че това е нейното място...

Беше станала като едно от паветата, по които всички вървят,

но никой не се заглежда...

Някои я подминаваха, други я заговаряха, трети се възползваха...

Но нали на всяка улица има нещо странно...

На тази това беше той...

Мъж, на средна възраст, леко отнесен и схлупен,
но като цяло привлекателен...

Мъж, на име Вилхелм.

Всяка вечер той сядаше на една пейка
заедно със своята книга
и замислено и съсредоточено четеше часове наред

под светлината на уличната лампа...

Докато не му омръзне.

И май не му омръзваше...

По-скоро се изморяваше.

И май умората си казваше думата.

Книга след книга,
нощ след нощ...

Книгите никога нямаше да свършат...

Но нощите бяха станали прекалено много...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДиаНа Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...