6 июл. 2008 г., 12:11

Проститутката на Вилхелм (част Іl)

706 0 1

Нижеха се на пръв поглед като на забавен кадър на филм...

Но те си притичваха незабелязано покрай нея,
докато тя просто си стоеше там.

Всички вече знаеха, че това е нейното място...

Беше станала като едно от паветата, по които всички вървят,

но никой не се заглежда...

Някои я подминаваха, други я заговаряха, трети се възползваха...

Но нали на всяка улица има нещо странно...

На тази това беше той...

Мъж, на средна възраст, леко отнесен и схлупен,
но като цяло привлекателен...

Мъж, на име Вилхелм.

Всяка вечер той сядаше на една пейка
заедно със своята книга
и замислено и съсредоточено четеше часове наред

под светлината на уличната лампа...

Докато не му омръзне.

И май не му омръзваше...

По-скоро се изморяваше.

И май умората си казваше думата.

Книга след книга,
нощ след нощ...

Книгите никога нямаше да свършат...

Но нощите бяха станали прекалено много...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДиаНа Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...