25 jul 2019, 7:56

Просто човек

1K 1 1

Да бях летял толкова високо,

колкото ми криле държат по-високо,

дъхът ми не би секнал така,

както ангелският звучен глас замрази го!

 

Да бях живял толкова дълбоко,

дълбоко пропит във вековете,

не ще бъда никога способен,

като твоята младост аз да имам!

 

Да бях вятър повял ти бих,

повял стихове любовни, но не съм!

Може би е просто сън,

дълбоко вклещил безкрайните души.

 

Да бях вълна, плиснал бих,

да намокря засмяните коси.

С дъх на Атлантик,

с песента на раковина.

 

Божество да бях,

бих изпепелил,

бих премахнал всичко друго!

Само твоят изгрев бих оставил,

да управлява оглушителната тишина.

 

Поет да бях, поема ще напиша,

ще възпея, ще опиша,

ще живея и ще дишам,

само в тебе ще се взирам!

 

Адвокат да бях,

виновен ще пледирам,

виновен пред тебе аз съм,

виновен, че се спрях пред погледа магичен,

виновен, че позволих си него да обичам.

 

Дърво да бях, ще раста,

ще раста под прозореца бял,

ще нося пролетния полъх,

ще те приспивам с песен от листа!

 

Ала аз съм просто човек.

Човек себичен, черен и излишен.

Човек, обречен на човека.

С човешко прости мечти и страсти.

 

Кажи ми ти, как? Би ли?

Би ли ти на такъв човек простила?

Би ли му казала- "Стига!" ?

Би ли любовта убила?

 

Да, бих бил Вселена,

да, ще изкача всичките звездни манежи !

Но аз съм просто човек, човек търсещ човека,

човешкото аз търся в копнежа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...