Просто думи

Poesía » Otra

487 2 2

Думите протягат

безпомощно ръце

към произнасящия ги.

Словесната плява

прикрива

езика на змията.

Кълвачът

почуква по думите

и вади червеите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lilia_Anna (Boyana)

Благодаря на Мариана и Младен за разбирането на вложеното в този текст! Това е моето отношение към думите, които могат и да галят, и да поразяват. Като хора на словото мисля, че всеки се е замислял за това, как трябва да ги употребяваме. Те са живи и пренасяйки мислите и емоциите ни към другите, изискват нашето разбиране към тях самите.

2020-10-03T19:52:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Големи прозрения за същността на словото, поднесени с оптимална словесна пестеливост. Най-истинските думи са в бездумието. Най-истинското слово е в безсловесността!

Поздравление, Бояна! Дълбаеш като поетичен кълвач в сърцевината на нещата.

2020-10-02T09:42:30+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0