Lilia_Anna (Boyana)
6 135

2 окт. 2020 г., 08:22

Просто думи

Поэзия » Другая

489 2 2

Думите протягат

безпомощно ръце

към произнасящия ги.

Словесната плява

прикрива

езика на змията.

Кълвачът

почуква по думите

и вади червеите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Lilia_Anna (Boyana)

Благодаря на Мариана и Младен за разбирането на вложеното в този текст! Това е моето отношение към думите, които могат и да галят, и да поразяват. Като хора на словото мисля, че всеки се е замислял за това, как трябва да ги употребяваме. Те са живи и пренасяйки мислите и емоциите ни към другите, изискват нашето разбиране към тях самите.

2020-10-03T19:52:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Големи прозрения за същността на словото, поднесени с оптимална словесна пестеливост. Най-истинските думи са в бездумието. Най-истинското слово е в безсловесността!

Поздравление, Бояна! Дълбаеш като поетичен кълвач в сърцевината на нещата.

2020-10-02T09:42:30+03:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0