Oct 2, 2020, 8:22 AM

Просто думи

  Poetry » Other
485 2 2

 

Думите протягат

безпомощно ръце

към произнасящия ги.

 

Словесната плява

прикрива

езика на змията.

 

Кълвачът

почуква по думите

и вади червеите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на Мариана и Младен за разбирането на вложеното в този текст! Това е моето отношение към думите, които могат и да галят, и да поразяват. Като хора на словото мисля, че всеки се е замислял за това, как трябва да ги употребяваме. Те са живи и пренасяйки мислите и емоциите ни към другите, изискват нашето разбиране към тях самите.
  • Големи прозрения за същността на словото, поднесени с оптимална словесна пестеливост. Най-истинските думи са в бездумието. Най-истинското слово е в безсловесността!

    Поздравление, Бояна! Дълбаеш като поетичен кълвач в сърцевината на нещата.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...