Просто думи

Поезия » Друга

484 2 2

Думите протягат

безпомощно ръце

към произнасящия ги.

Словесната плява

прикрива

езика на змията.

Кълвачът

почуква по думите

и вади червеите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Lilia_Anna (Boyana)

Благодаря на Мариана и Младен за разбирането на вложеното в този текст! Това е моето отношение към думите, които могат и да галят, и да поразяват. Като хора на словото мисля, че всеки се е замислял за това, как трябва да ги употребяваме. Те са живи и пренасяйки мислите и емоциите ни към другите, изискват нашето разбиране към тях самите.

2020-10-03T19:52:50+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Големи прозрения за същността на словото, поднесени с оптимална словесна пестеливост. Най-истинските думи са в бездумието. Най-истинското слово е в безсловесността!

Поздравление, Бояна! Дълбаеш като поетичен кълвач в сърцевината на нещата.

2020-10-02T09:42:30+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0