JujuBuju (Миглена Миткова)
543 4006
26 mar 2018, 0:45

Просто къща 

  Poesía » Filosófica, Otra
912 16 23

И ето, следващ зимен ден отмина -
замахна в календара със косата,
оставил тази ялова година
с поредно денонощие саката.

 

Но не, не го виня. Така помръкват
един след друг - сезони и другари...
А аз и утре ще си нося кръста,
с приятел овдовяла. С ден по-стара.

 

И ще поя със капки кръв тефтера -
олтар на най-прозрачната ми същност.
И ех, дано пък някой ден намеря
не църква за мечти. А просто къща.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Дани!
  • Много силно! Поздравления!
  • Мими! 🌷
  • И за мен поезията е дом, но никога не съм го казвала по такъв блестящ начин! Прекрасна Меги!
  • Благодаря ви, Албена, Дочка!
  • Аплодисменти за силното и докосващо стихотворение, Меги!
  • Невероятен, посичащ стих, Меги!...Отива в любими.Поздрави!
  • Благодаря ви, че съпреживяхте, Наде, Руми, Лати!
  • "И ще поя със капки кръв тефтера -
    олтар на най-прозрачната ми същност."

    Хубаво е, Меги!
  • Поздрав и от мен, Меги! Само в тези две думички: "Просто къща", е заложено толкова много и всеки, който е изпитал потребността от дом и уют може да разбере същината!
  • Много е хубаво, Меги...И много познато!
  • Благодаря ви, Влади, Васе, както и на всички, които добавихте в "любими"!
  • Да, къща смного топлина! Харесах!
  • Много образна и красива поезия! Първия куплет вдъхновява:
    "И ето, следващ зимен ден отмина -
    замахна в календара със косата,
    оставил тази ялова година
    с поредно денонощие саката."
    Поздравления, Меги! Много силно стихотворение!
  • Благодаря ви за коментарите, Дочка, Петър, Люси, Марго, Валентин, Венета! Думите ви стоплиха деня ми!
  • Чудесен финал - в олтара на домашното огнище се пречиства всичко - и тялото, и духът, и мечтите. Много тъжно, но истинно стихотворение. Поздрави, Меги!
  • Много хубаво Стихотворение!!
  • Милата ми! Не търси! Създай си! В сърцето. Имаше един филм... Главният герой каза: Обичта и домът не са къде, а как. Т.е: в сърцето и навсякъде по света. Поздрав!
  • Хареса ми🌻🌻🌹
  • Много е хубаво...като завръщане у дома.
  • "И ще поя със капки кръв тефтера -
    олтар на най-прозрачната ми същност"

    Харесах!
  • Така е, Младене, това е истината за повечето хора! Може да се целим в звездите, но винаги в края на деня искаме просто къща... Благодаря ти за коментара!
  • Стих написан с много техника, при вложено чувство. Очаквах определено друг финал, но това приземяване /с "къща"/ е в съзвучие с битовата реалност, която обитаваме. Та ми припомни една мисъл на Маркс, Меги: "Битието определя съзнанието." Поздравление за писането!
Propuestas
: ??:??