И ето, следващ зимен ден отмина -
замахна в календара със косата,
оставил тази ялова година
с поредно денонощие саката.
Но не, не го виня. Така помръкват
един след друг - сезони и другари...
А аз и утре ще си нося кръста,
с приятел овдовяла. С ден по-стара.
И ще поя със капки кръв тефтера -
олтар на най-прозрачната ми същност.
И ех, дано пък някой ден намеря
не църква за мечти. А просто къща.
© Миглена Миткова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
