И ето, следващ зимен ден отмина -
замахна в календара със косата,
оставил тази ялова година
с поредно денонощие саката.
Но не, не го виня. Така помръкват
един след друг - сезони и другари...
А аз и утре ще си нося кръста,
с приятел овдовяла. С ден по-стара.
И ще поя със капки кръв тефтера -
олтар на най-прозрачната ми същност.
И ех, дано пък някой ден намеря
не църква за мечти. А просто къща.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
