Докато се скитах нявга из гората,
Дочух в далечината глас.
Омайна песен спускаше се по реката
И спрях да я послушам аз.
Приканваше тя с нежни думи
Като симфония на любовта,
И колкото се вслушвах в нея,
Толкова пленяваше ме тя.
И в миг тогаз реших да тръгна,
Последвах канещия глас.
А той – необезпокояван,
Пееше ли, пееше в захлас.
Спрях се уморена до реката,
Поех си въздух за момент
И съзрях в далечината
Странен, сивкав силует.
Приближих се тихо и приседнах,
Но песента му рязко спря.
Сякаш с погледа си го разсеях
И в миг налегна го тъга.
Кой си ти? – попитах плахо.
А той отвърна ми едвам -
Защо? Нима не идваш зарад песента ми?
Аз съм просто музикант...
© Велислава Todos los derechos reservados