Докато се скитах нявга из гората,

Дочух в далечината глас.

Омайна песен спускаше се по реката

И спрях да я послушам аз.

Приканваше тя с нежни думи

Като симфония на любовта,

И колкото се вслушвах в нея,

Толкова пленяваше ме тя.

И в миг тогаз реших да тръгна,

Последвах канещия глас.

А той – необезпокояван,

Пееше ли, пееше в захлас.

Спрях се уморена до реката,

Поех си въздух за момент

И съзрях в далечината

Странен, сивкав силует.

Приближих се тихо и приседнах,

Но песента му рязко спря.

Сякаш с погледа си го разсеях

И в миг налегна го тъга.

Кой си ти? – попитах плахо.

А той отвърна ми едвам -

Защо? Нима не идваш зарад песента ми?

Аз съм просто музикант...