27.10.2013 г., 16:36

Просто музикант

514 0 0

Докато се скитах нявга из гората,

Дочух в далечината глас.

Омайна песен спускаше се по реката

И спрях да я послушам аз.

 

Приканваше тя с нежни думи

Като симфония на любовта,

И колкото се вслушвах в нея,

Толкова пленяваше ме тя.

 

И в миг тогаз реших да тръгна,

Последвах канещия глас.

А той – необезпокояван,

Пееше ли, пееше в захлас.

 

Спрях се уморена до реката,

Поех си въздух за момент

И съзрях в далечината

Странен, сивкав силует.

 

Приближих се тихо и приседнах,

Но песента му рязко спря.

Сякаш с погледа си го разсеях

И в миг налегна го тъга.

 

Кой си ти? – попитах плахо.

А той отвърна ми едвам -

Защо? Нима не идваш зарад песента ми?

Аз съм просто музикант...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...