Усмихнат ме поглеждаш,
в очите ти съм толкова безсилна.
За ръка към Ада ме повеждаш.
Не ще потръпна – аз съм силна!
Не ще издам ни стон, ни звук.
Душата си не ще предам.
Крачка няма да направя аз от тук,
нататък продължавай сам.
И няма за тебе да мечтая,
няма на страха да се отдам.
Ще почакам и ще дойде края,
ще се върнеш, молейки, от там. ...