Dec 13, 2006, 12:23 AM

Просто в прахта ми стъпки остави

  Poetry
1.1K 0 1
Усмихнат ме поглеждаш,
в очите ти съм толкова безсилна.
За ръка към Ада ме повеждаш.
Не ще потръпна – аз съм силна!
Не ще издам ни стон, ни звук.
Душата си не ще предам.
Крачка няма да направя аз от тук,
нататък продължавай сам.
И няма за тебе да мечтая,
няма на страха да се отдам.
Ще почакам и ще дойде края,
ще се върнеш, молейки, от там.
Но сърцето ми не ще откриеш,
ще го оставя с теб да изгори.
И не опитвай раните да криеш,
кървяща празнота във мен боли!
Спомени не можеш да изтриеш,
самотата и на теб не ще прости!
И сълзите със сълзи не ще отмиеш,
просто в прахта ми стъпки остави...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувството ти е силно, но от фомата и постройката има още какво да се желае.Продължавай, ще успееш!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...