Просто в прахта ми стъпки остави
в очите ти съм толкова безсилна.
За ръка към Ада ме повеждаш.
Не ще потръпна – аз съм силна!
Не ще издам ни стон, ни звук.
Душата си не ще предам.
Крачка няма да направя аз от тук,
нататък продължавай сам.
И няма за тебе да мечтая,
няма на страха да се отдам.
Ще почакам и ще дойде края,
ще се върнеш, молейки, от там.
Но сърцето ми не ще откриеш,
ще го оставя с теб да изгори.
И не опитвай раните да криеш,
кървяща празнота във мен боли!
Спомени не можеш да изтриеш,
самотата и на теб не ще прости!
И сълзите със сълзи не ще отмиеш,
просто в прахта ми стъпки остави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Балабанова Всички права запазени