megans (Магдалена Василева) megans (Магдалена Василева)
2 108
14 sept 2009, 20:29

Просто всеки миг ...

1.5K 1 13

Просто всеки миг

                            пак умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Стон е всеки звук

                            и е тихо тук,

но това ...и сам го знаеш...

 

Всеки стих

                   е тих

всеки смях

                   е прах

лепнещ в мислите горчиви.

Чувствам просто че,

                            времето ще спре

замразено в дните сиви.

И дори не знам

                   колко дълго там

в сивото ще оцелея...

Но го знаеш сам ...

                   и това го знам

всеки миг без теб линея...

И сърцето ми

                   тихо си мълчи

във очакване замряло,

за да улови,

                   че се връщаш ти

и отново да е  цяло ...

 

Просто всеки миг

                            в мен умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Тази тишина

                   срива ми света ,

но това ...и сам го знаеш

 

 

 

14.09.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Много, много приятно... Защо от 2009 г. не публикуваш? Пишеш чудесно!
  • juspar (Десислава Панчева)
    juspar (Десислава Панчева)
    Поздрав за стиховете,Меги!Дано тревогата ти "далечен път да начертае" и там да си остане
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Интересен стих
    с радост тук открих
    Впечатлен съм.Много даже!
    Уникален по строеж
    много мил и някак свеж,
    ако мога тъй да кажа.

    Поздрав!
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Благодаря на всички.
    Особена признателност на Пенко за поправката (не съм забелязала пропуснатата буква ) и за градивния коментар.
    Благодаря .
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    И аз с Пенко, но донякъде!
    Поздрави, Маги!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0