megans (Магдалена Василева) megans (Магдалена Василева)
2 108
Sep 14, 2009, 8:29 PM

Просто всеки миг ...

  Poetry » Love
1.5K 1 13

Просто всеки миг

                            пак умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Стон е всеки звук

                            и е тихо тук,

но това ...и сам го знаеш...

 

Всеки стих

                   е тих

всеки смях

                   е прах

лепнещ в мислите горчиви.

Чувствам просто че,

                            времето ще спре

замразено в дните сиви.

И дори не знам

                   колко дълго там

в сивото ще оцелея...

Но го знаеш сам ...

                   и това го знам

всеки миг без теб линея...

И сърцето ми

                   тихо си мълчи

във очакване замряло,

за да улови,

                   че се връщаш ти

и отново да е  цяло ...

 

Просто всеки миг

                            в мен умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Тази тишина

                   срива ми света ,

но това ...и сам го знаеш

 

 

 

14.09.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Много, много приятно... Защо от 2009 г. не публикуваш? Пишеш чудесно!
  • juspar (Десислава Панчева)
    juspar (Десислава Панчева)
    Поздрав за стиховете,Меги!Дано тревогата ти "далечен път да начертае" и там да си остане
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Интересен стих
    с радост тук открих
    Впечатлен съм.Много даже!
    Уникален по строеж
    много мил и някак свеж,
    ако мога тъй да кажа.

    Поздрав!
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Благодаря на всички.
    Особена признателност на Пенко за поправката (не съм забелязала пропуснатата буква ) и за градивния коментар.
    Благодаря .
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    И аз с Пенко, но донякъде!
    Поздрави, Маги!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0