megans (Магдалена Василева) megans (Магдалена Василева)
2 108
Sep 14, 2009, 8:29 PM

Просто всеки миг ...

  Poetry » Love
1.5K 1 13

Просто всеки миг

                            пак умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Стон е всеки звук

                            и е тихо тук,

но това ...и сам го знаеш...

 

Всеки стих

                   е тих

всеки смях

                   е прах

лепнещ в мислите горчиви.

Чувствам просто че,

                            времето ще спре

замразено в дните сиви.

И дори не знам

                   колко дълго там

в сивото ще оцелея...

Но го знаеш сам ...

                   и това го знам

всеки миг без теб линея...

И сърцето ми

                   тихо си мълчи

във очакване замряло,

за да улови,

                   че се връщаш ти

и отново да е  цяло ...

 

Просто всеки миг

                            в мен умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Тази тишина

                   срива ми света ,

но това ...и сам го знаеш

 

 

 

14.09.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Много, много приятно... Защо от 2009 г. не публикуваш? Пишеш чудесно!
  • juspar (Десислава Панчева)
    juspar (Десислава Панчева)
    Поздрав за стиховете,Меги!Дано тревогата ти "далечен път да начертае" и там да си остане
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Интересен стих
    с радост тук открих
    Впечатлен съм.Много даже!
    Уникален по строеж
    много мил и някак свеж,
    ако мога тъй да кажа.

    Поздрав!
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Благодаря на всички.
    Особена признателност на Пенко за поправката (не съм забелязала пропуснатата буква ) и за градивния коментар.
    Благодаря .
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    И аз с Пенко, но донякъде!
    Поздрави, Маги!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0