14 сент. 2009 г., 20:29

Просто всеки миг ...

1.5K 1 13

Просто всеки миг

                            пак умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Стон е всеки звук

                            и е тихо тук,

но това ...и сам го знаеш...

 

Всеки стих

                   е тих

всеки смях

                   е прах

лепнещ в мислите горчиви.

Чувствам просто че,

                            времето ще спре

замразено в дните сиви.

И дори не знам

                   колко дълго там

в сивото ще оцелея...

Но го знаеш сам ...

                   и това го знам

всеки миг без теб линея...

И сърцето ми

                   тихо си мълчи

във очакване замряло,

за да улови,

                   че се връщаш ти

и отново да е  цяло ...

 

Просто всеки миг

                            в мен умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Тази тишина

                   срива ми света ,

но това ...и сам го знаеш

 

 

 

14.09.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много приятно... Защо от 2009 г. не публикуваш? Пишеш чудесно!
  • Поздрав за стиховете,Меги!Дано тревогата ти "далечен път да начертае" и там да си остане
  • Интересен стих
    с радост тук открих
    Впечатлен съм.Много даже!
    Уникален по строеж
    много мил и някак свеж,
    ако мога тъй да кажа.

    Поздрав!
  • Благодаря на всички.
    Особена признателност на Пенко за поправката (не съм забелязала пропуснатата буква ) и за градивния коментар.
    Благодаря .
  • И аз с Пенко, но донякъде!
    Поздрави, Маги!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...