Просто всеки миг
пак умира с вик
щом далечен път чертаеш...
Стон е всеки звук
и е тихо тук,
но това ...и сам го знаеш...
Всеки стих
е тих
всеки смях
е прах
лепнещ в мислите горчиви.
Чувствам просто че,
времето ще спре
замразено в дните сиви.
И дори не знам
колко дълго там
в сивото ще оцелея...
Но го знаеш сам ...
и това го знам
всеки миг без теб линея...
И сърцето ми
тихо си мълчи
във очакване замряло,
за да улови,
че се връщаш ти
и отново да е цяло ...
Просто всеки миг
в мен умира с вик
щом далечен път чертаеш...
Тази тишина
срива ми света ,
но това ...и сам го знаеш
14.09.2009
© Магдалена Василева Все права защищены