Просто всеки миг ...

Поезия » Любовна

1.5K 1 13

Просто всеки миг

пак умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Стон е всеки звук

и е тихо тук,

но това ...и сам го знаеш...

Всеки стих

е тих

всеки смях

е прах

лепнещ в мислите горчиви.

Чувствам просто че,

времето ще спре

замразено в дните сиви.

И дори не знам

колко дълго там

в сивото ще оцелея...

Но го знаеш сам ...

и това го знам

всеки миг без теб линея...

И сърцето ми

тихо си мълчи

във очакване замряло,

за да улови,

че се връщаш ти

и отново да е цяло ...

Просто всеки миг

в мен умира с вик

щом далечен път чертаеш...

Тази тишина

срива ми света ,

но това ...и сам го знаеш

14.09.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eia (Росица Танчева)

Много, много приятно... Защо от 2009 г. не публикуваш? Пишеш чудесно!

2015-09-10T21:07:25+03:00
juspar (Десислава Панчева)

Поздрав за стиховете,Меги!Дано тревогата ти "далечен път да начертае" и там да си остане

2013-08-10T23:00:05+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Интересен стих
с радост тук открих
Впечатлен съм.Много даже!
Уникален по строеж
много мил и някак свеж,
ако мога тъй да кажа.

Поздрав!

2009-09-29T22:08:15+03:00
megans (Магдалена Василева)

Благодаря на всички.
Особена признателност на Пенко за поправката (не съм забелязала пропуснатата буква ) и за градивния коментар.
Благодаря .

2009-09-15T15:53:20+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

И аз с Пенко, но донякъде!
Поздрави, Маги!

2009-09-15T11:06:59+03:00