Простотия
Ха...
Какво ли бих могъл да споделя?
Нещо непознато, нечувано дори...
или просто нещо изписано в сълзи?
Ха...
ще се засмеете вие сега
"какви сълзи?
нима теб може да те боли?"
Да...
понякога е невежо гадна
интелектуалната ми съдба...
дотолкова проста и дотолкова мръсна...
че без малко до нея да падна...
Да...
това е моята орисия...
от безсилие по луната да вия
както вълка...
Ха...
Боли ме простосмъртната душа,
че моята съдба
май ме изостави...
без чувства и болка (надявам се)
Просто така...
на бунището хвърли поредната душа.
Да...
Пак пиша за моята болка...
но тя е толкова...
малка за света
и непонятна за моята
вече празна душа.
Да...
Моят свят вече го няма,
остана празнота,
или просто черна яма...
Какво ли бих могъл да споделя?
Нещо непознато, нечувано дори...
или просто нещо изписано в сълзи?
Ха...
ще се засмеете вие сега
"какви сълзи?
нима теб може да те боли?"
Да...
понякога е невежо гадна
интелектуалната ми съдба...
дотолкова проста и дотолкова мръсна...
че без малко до нея да падна...
Да...
това е моята орисия...
от безсилие по луната да вия
както вълка...
Ха...
Боли ме простосмъртната душа,
че моята съдба
май ме изостави...
без чувства и болка (надявам се)
Просто така...
на бунището хвърли поредната душа.
Да...
Пак пиша за моята болка...
но тя е толкова...
малка за света
и непонятна за моята
вече празна душа.
Да...
Моят свят вече го няма,
остана празнота,
или просто черна яма...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
