9.07.2007 г., 21:50

Простотия

Поезия

808 0 5

Ха...
Какво ли бих могъл да споделя?
Нещо непознато, нечувано дори...
или просто нещо изписано в сълзи?
Ха...
ще се засмеете вие сега
"какви сълзи?
нима теб може да те боли?"

Да...
понякога е невежо гадна
интелектуалната ми съдба...
дотолкова проста и дотолкова мръсна...
че без малко до нея да падна...
Да...
това е моята орисия...
от безсилие по луната да вия
както вълка...

Ха...
Боли ме простосмъртната душа,
че моята съдба
май ме изостави...
без чувства и болка (надявам се)
Просто така...
на бунището хвърли поредната душа.

Да...
Пак пиша за моята болка...
но тя е толкова...
малка за света
и непонятна за моята
вече празна душа.
Да...
Моят свят вече го няма,
остана празнота,
или просто черна яма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

svetlanal (Светлана Лажова)

За тази простотия врата ще ти извия! Стига сълзи, я се усмихни!!! Прегръдки и целувки!!!

2007-07-11T06:17:01+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Харесвам стиховете ти , но хайде излез от ямата и пиши нещо хубаво и слънчево!

2007-07-10T10:54:07+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Пропит от болка е стихът ти, но болката е целебна!!!

2007-07-10T08:47:11+03:00
konche (Криста)

Леката самоирония винаги ме привлича. Интелектуално осакатените не пишат такива стихове, а се радват на величието си. Личният свят без болка е куц. Браво!

2007-07-10T00:51:59+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

О, неее... твоят свят сме И НИЕ!

2007-07-09T22:33:38+03:00