X-real (Иван Иванов)
175 177
9.07.2007 г., 21:50 ч.

Простотия 

  Поезия
682 0 5
 Ха...
 Какво ли бих могъл да споделя?
 Нещо непознато, нечувано дори...
 или просто нещо изписано в сълзи?
 Ха...
 ще се засмеете вие сега
 "какви сълзи?
 нима теб може да те боли?"
 
 Да...
 понякога е невежо гадна
 интелектуалната ми съдба...
 дотолкова проста и дотолкова мръсна...
 че без малко до нея да падна...
 Да...
 това е моята орисия...
 от безсилие по луната да вия
 както вълка...
 
 Ха...
 Боли ме простосмъртната душа,
 че моята съдба
 май ме изостави...
 без чувства и болка (надявам се)
 Просто така...
 на бунището хвърли поредната душа.
 
 Да...
 Пак пиша за моята болка...
 но тя е толкова...
 малка за света
 и непонятна за моята
 вече празна душа.
 Да...
 Моят свят вече го няма,
 остана празнота,
 или просто черна яма...

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За тази простотия врата ще ти извия! Стига сълзи, я се усмихни!!! Прегръдки и целувки!!!
  • Харесвам стиховете ти , но хайде излез от ямата и пиши нещо хубаво и слънчево!
  • Пропит от болка е стихът ти, но болката е целебна!!!
  • Леката самоирония винаги ме привлича. Интелектуално осакатените не пишат такива стихове, а се радват на величието си. Личният свят без болка е куц. Браво!
  • О, неее... твоят свят сме И НИЕ!
Предложения
: ??:??