9.07.2007 г., 21:50

Простотия

808 0 5
 Ха...
 Какво ли бих могъл да споделя?
 Нещо непознато, нечувано дори...
 или просто нещо изписано в сълзи?
 Ха...
 ще се засмеете вие сега
 "какви сълзи?
 нима теб може да те боли?"
 
 Да...
 понякога е невежо гадна
 интелектуалната ми съдба...
 дотолкова проста и дотолкова мръсна...
 че без малко до нея да падна...
 Да...
 това е моята орисия...
 от безсилие по луната да вия
 както вълка...
 
 Ха...
 Боли ме простосмъртната душа,
 че моята съдба
 май ме изостави...
 без чувства и болка (надявам се)
 Просто така...
 на бунището хвърли поредната душа.
 
 Да...
 Пак пиша за моята болка...
 но тя е толкова...
 малка за света
 и непонятна за моята
 вече празна душа.
 Да...
 Моят свят вече го няма,
 остана празнота,
 или просто черна яма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За тази простотия врата ще ти извия! Стига сълзи, я се усмихни!!! Прегръдки и целувки!!!
  • Харесвам стиховете ти , но хайде излез от ямата и пиши нещо хубаво и слънчево!
  • Пропит от болка е стихът ти, но болката е целебна!!!
  • Леката самоирония винаги ме привлича. Интелектуално осакатените не пишат такива стихове, а се радват на величието си. Личният свят без болка е куц. Браво!
  • О, неее... твоят свят сме И НИЕ!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...