9 июл. 2007 г., 21:50

Простотия

Поэзия

806 0 5

Ха...
Какво ли бих могъл да споделя?
Нещо непознато, нечувано дори...
или просто нещо изписано в сълзи?
Ха...
ще се засмеете вие сега
"какви сълзи?
нима теб може да те боли?"

Да...
понякога е невежо гадна
интелектуалната ми съдба...
дотолкова проста и дотолкова мръсна...
че без малко до нея да падна...
Да...
това е моята орисия...
от безсилие по луната да вия
както вълка...

Ха...
Боли ме простосмъртната душа,
че моята съдба
май ме изостави...
без чувства и болка (надявам се)
Просто така...
на бунището хвърли поредната душа.

Да...
Пак пиша за моята болка...
но тя е толкова...
малка за света
и непонятна за моята
вече празна душа.
Да...
Моят свят вече го няма,
остана празнота,
или просто черна яма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlanal (Светлана Лажова)

За тази простотия врата ще ти извия! Стига сълзи, я се усмихни!!! Прегръдки и целувки!!!

2007-07-11T06:17:01+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Харесвам стиховете ти , но хайде излез от ямата и пиши нещо хубаво и слънчево!

2007-07-10T10:54:07+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Пропит от болка е стихът ти, но болката е целебна!!!

2007-07-10T08:47:11+03:00
konche (Криста)

Леката самоирония винаги ме привлича. Интелектуално осакатените не пишат такива стихове, а се радват на величието си. Личният свят без болка е куц. Браво!

2007-07-10T00:51:59+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

О, неее... твоят свят сме И НИЕ!

2007-07-09T22:33:38+03:00