27 jun 2009, 17:55

Просветените

  Poesía
676 0 7

 

 

 

Просветените 

 

 

Без греховни  помисли

човеци невидими

родени  с настройка

със   земната  спойка

пътя  чертаеха

и  за  злото  нехаеха.

В безмълвна обител 

сред   звездна трансмисия

на  вселенски  уроци.

с човешки  пороци

при чистата  мисия

в  спирали на времето

строители храмови

градиха законите.

Пътя  прокарваха

сърца  отворили

всинца  ни учели

болки  преборили.

Изкривили  те времето

в русло поставено

запазили племето

имената  забравило!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...