12 jun 2006, 13:04

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

  Poesía
758 0 2
 

Зная, че искате пари, власт и сила

Зная, че умирате да сте техни роби.

 

Разбирам ви – всички сме така,

“програмирани” да сме нечии роби.

 

Забързаност, напрегнатост,

заетост, умора... до безкрай!

 

Забравихме ли за

усмивката, добрината,

топлината и обичта?

 

От това проклето робуване

забравихме кои сме,

какви сме и какво ценим!

 

Нима най-важното за нас са

материалните придобивки?

Купуват ли те искреност,

уважение, любов?

 

Ако мислиш, че е така,

значи светът и хората

са станали по-черни отвсякога,

забравили са що е духовност.

 

Слепотата и Алчността са

обладали съзнанията им.

 

А се чудя и чудя –

има ли спасение все пак

от този омагьосан кръг на

пари-власт-сила-робство-слепота?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...