Jun 12, 2006, 1:04 PM

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

  Poetry
757 0 2
 

Зная, че искате пари, власт и сила

Зная, че умирате да сте техни роби.

 

Разбирам ви – всички сме така,

“програмирани” да сме нечии роби.

 

Забързаност, напрегнатост,

заетост, умора... до безкрай!

 

Забравихме ли за

усмивката, добрината,

топлината и обичта?

 

От това проклето робуване

забравихме кои сме,

какви сме и какво ценим!

 

Нима най-важното за нас са

материалните придобивки?

Купуват ли те искреност,

уважение, любов?

 

Ако мислиш, че е така,

значи светът и хората

са станали по-черни отвсякога,

забравили са що е духовност.

 

Слепотата и Алчността са

обладали съзнанията им.

 

А се чудя и чудя –

има ли спасение все пак

от този омагьосан кръг на

пари-власт-сила-робство-слепота?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...