12 июн. 2006 г., 13:04

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

763 0 2
 

Зная, че искате пари, власт и сила

Зная, че умирате да сте техни роби.

 

Разбирам ви – всички сме така,

“програмирани” да сме нечии роби.

 

Забързаност, напрегнатост,

заетост, умора... до безкрай!

 

Забравихме ли за

усмивката, добрината,

топлината и обичта?

 

От това проклето робуване

забравихме кои сме,

какви сме и какво ценим!

 

Нима най-важното за нас са

материалните придобивки?

Купуват ли те искреност,

уважение, любов?

 

Ако мислиш, че е така,

значи светът и хората

са станали по-черни отвсякога,

забравили са що е духовност.

 

Слепотата и Алчността са

обладали съзнанията им.

 

А се чудя и чудя –

има ли спасение все пак

от този омагьосан кръг на

пари-власт-сила-робство-слепота?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...