Просякиня
Просякиня
И днес заставам пак пред твоята врата.
Бях аз просякиня с чаша във ръка.
Просех аз любов от теб,
подадох чашата ми да напълниш,
но ти я в нищото запрати.
Не пожела ти да ми я напълниш,
поне на дъно, нежност да ми ти дадеш...
Лед сковал е сърцето твое.
И ледът не ще се разтопи към мен,
и плаках аз пред себе си отново
за просията към теб,
но вместо капчица любов,
океан от мъка ти дари ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados
