Просякиня
Просякиня
И днес заставам пак пред твоята врата.
Бях аз просякиня с чаша във ръка.
Просех аз любов от теб,
подадох чашата ми да напълниш,
но ти я в нищото запрати.
Не пожела ти да ми я напълниш,
поне на дъно, нежност да ми ти дадеш...
Лед сковал е сърцето твое.
И ледът не ще се разтопи към мен,
и плаках аз пред себе си отново
за просията към теб,
но вместо капчица любов,
океан от мъка ти дари ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Димитрова Всички права запазени
