Просякиня
И днес заставам пак пред твоята врата.
Бях аз просякиня с чаша във ръка.
Просех аз любов от теб,
подадох чашата ми да напълниш,
но ти я в нищото запрати.
Не пожела ти да ми я напълниш,
поне на дъно, нежност да ми ти дадеш...
Лед сковал е сърцето твое.
И ледът не ще се разтопи към мен,
и плаках аз пред себе си отново
за просията към теб,
но вместо капчица любов,
океан от мъка ти дари ми.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
