15 mar 2019, 11:04

Просякът...

  Poesía » Otra
956 2 3

Коса – разчорлена, сплъстена, мазна.

Очите му – две хубави очи.
Отпред – паничка, свикнала да бъде празна. 
На дъното животът сляп –мълчи. 
Наместо жезъл – просешка тояга, 
наградата за пот от много труд
под шапка, дето силно, много стяга... 
и гласовете и смехът на сила – луд... 
Лицето благо, както на икона
в руини черни, съхранена от пожар.
Безумно тежък ореол – корона, 
за там отвъд, когато стане цар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ботьо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...