15.03.2019 г., 11:04 ч.

Просякът... 

  Поезия » Друга
590 2 3

Коса – разчорлена, сплъстена, мазна.

Очите му – две хубави очи.
Отпред – паничка, свикнала да бъде празна. 
На дъното животът сляп –мълчи. 
Наместо жезъл – просешка тояга, 
наградата за пот от много труд
под шапка, дето силно, много стяга... 
и гласовете и смехът на сила – луд... 
Лицето благо, както на икона
в руини черни, съхранена от пожар.
Безумно тежък ореол – корона, 
за там отвъд, когато стане цар.

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??