Просякът...
Коса – разчорлена, сплъстена, мазна.
Очите му – две хубави очи.
Отпред – паничка, свикнала да бъде празна.
На дъното животът сляп –мълчи.
Наместо жезъл – просешка тояга,
наградата за пот от много труд
под шапка, дето силно, много стяга...
и гласовете и смехът на сила – луд...
Лицето благо, както на икона
в руини черни, съхранена от пожар.
Безумно тежък ореол – корона,
за там отвъд, когато стане цар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ботьо Петков Все права защищены
